Днес ми се прави любов. С всички цветове на дъгата, с всички звуци от девета симфония, с всички небета в пространството на Минкосвски. С теб днес само ми се мълчи.
Онемявам от спомени. Дъждът ме е сграбчил в ревниви обятия, няма спасение. Съблича ме бавно. Завързва ръцете ми с водни лилии, сърцето ми упоява с облачни обещания. Събужда водовъртеж от желания, очите ми се превръщат във фасети от лава. Този дъжд е жесток, знаеш ли? Обладава ме животински и ме захвърля в онова непоносимо мълчание. Днес така ми се прави любов... че за миг сякаш забравям как разчлени душата ми на милион смърт- състояния. После идва нощта и ме люби истински. Докато изгубя съзнание.