Дали е скромен, хубав или лош,
живота си не мога да повторя.
Но мога лесно и без пукнат грош
доброто дело с тез ръце да сторя.
Във двора си дърво да посадя
и то след мене живо да остане.
Реших и вместо просто да седя
фиданка в двора ми дърво да стане.
Зад вкъщи първо дюля посадих
и с този плод като луна да грее.
Отпред пък прасковка си засадих
и тя започна с плодове да зрее.
Растат и дават сочни плодове,
и радват моите деца и внуци.
Във двора вече няма студове
и пеят в радост покривни улуци.
И аз отново сякаш се родих
с обноските до днес към тях грижливи.
Така смъртта си вече победих,
защото те след мене ще са живи.