автор: tzvetcomarinov

Помисли за Аксиния, но бързо я махна от своята глава. Спомените никога не трябва да изпреварват мечтите, защото те ще се раждат мъртви. Той очакваше сега нова среща с живото, най-истинското като самата природа тяло на младата дивачка. Изгаряше за нея и упорито искаше да отидат заедно в огъня. Оня безпощадник, дето не гори направо и отведнъж, а
измъчва дълго и неумолимо. Чак докато душата и тялото станат безчувствени, съвсем като мъртви.
Доместиан Касий така и не успя никога и с категоричност да си припомни, кога за пръв път видя жената на сенатора. Може да е станало и когато за пръв път влезе в неговия дом. Не беше никак сигурен, че е така. Пристигна тогава с главния комендант на сената. Да го представи на важната държавна особа и заедно чуят изискванията към новия началник на личната му охрана. Сенаторът показа набързо семейството и не изяви никакви по-особени и специални претенции към носенето на службата в неговия дом. Дали тогава Аксиния е отсъствала или може би е била там сред другите, а не му е направила по-особено впечатление. Не изясни тоя момент и по-късно до никаква приемлива категоричност.
Първите седмици държеше да се докаже като недостъпен за всички, освен за домакина на тоя дом. Може би защото искаше още макар и подсъзнателно, да овладее толкова несвойнствените задължения на главен от сенаторската свита. Все едно в края на крайщата. Щом и досега не е застанал с никаква категоричност нито зад едното, нито зад другото.
Трябва да я срещна за пръв път в един от коридорите на големия дом. Вървеше насреща му, но вместо нейната осанка, впечатли го фибулата. Дето придържаше облеченото рамо на сенаторшата с платът на туниката, спускаш се с някакво изящно удоволствие чак до глезените й. Тъмносиният цвят и кройката стояха чудесно, но главният стражник прие това да е повече заслуга на някоя изкусна шивачка измежду робините. Украшението се държеше предизвикателно чак до границите на дързостта и опитваше да наложи отведнъж волята си на току-що срещнатия. "Аз съм господарката тук - надпреварваха се да му внушат отблясъците на отделните скъпоценности по фибулата, - а не тоя на когото ще крачиш пред носилката по улиците на Рим".
Подразни го тая нахаканост, но мигновено се отказа да реагира. Искаше да остане верен на вече избраното поведение в тоя дом. Недостъпен, освен за господаря към който имаше съвсем точно определени задължения.
Веднъж сенаторът заяви, че ще пътуват заедно двете носилки и свитата на приятеля му, а той нека остане в къщи. С войниците да продължат обичайните ежедневни дейности. Тогава в дъното на един от коридорите чу някакъв шум, какъвто до сега не бяха долавяли ушите му. Помисли, че робините са научили за господаря и сега бързат да се повеселят. Врявата им щеше да наруши спокойствието на сенаторшата и децата, а нали той отговаряше за това. Трябва да се намеси. За пръв път видя басейна без който никоя къща няма да се приеме от останалите насериозно за богаташка. Жените се потапяха в него с весели подвиквания, сетне без никакви притеснения изправяха. За да блъскат с длани от повърхността на водата една срещу друга и вдигат нагоре цели облаци от пръски. Съвсем като малките деца.
Прелестната картина от басейна го обгърна предостатъчно. Искаше да се прояви, да остане като главен на охраната. Дето трябва и ще се скара на вдигащите шум жени. Само, че тренираната мисъл го въздържа да не постъпи така. Може някоя от жените да е господарката. Във вените му течеше мъжка кръв, а не вода от Тибър. Налагаше се по някакъв начин да засвидетелства присъствието си и така да прекрати врявата. След което да се измъкне тактично или продължи съзерцаването на гледката. Защото увлечени в своето забавление, плискащите се вероятно не го забелязваха.
Изглежда се е самозалъгвал. Една от тях поривисто подскачаше над водата така, че би подлудила дори някоя от скулптурите, дето стояха като войници на пост пред главния вход на сенаторския дом. От водната мрежа не се виждаше толкова ясно, но Доместиан Касий бе почти сигурен, къпещата се не изпуска нито едно от неговите движения. Гледката с излизащата от басейна красива жена беше повече от достатъчна, да преобърне наопаки всичко в стомаха на главния охранител.
Без никой да и подаде ръка, тя сама се надигна от водата. Подви крак и стъпи върху гладкия мрамор. Изправи се. Бедрата й грациозно прибраха и веднага запиляха някъде възхитения му поглед. Мокрият субликулум запази достойнство и не се поддаде, остана сдържан към всякакви чувства дето обикаляха наоколо. Строфилият си беше полегнал някъде, забравил своето основно задължение и гърдите не искаха да пропуснат тия мигове на свобода. Да поиграят за своя сметка и удоволствие с прежъднелия мъжки поглед. Капките вода по тяхната гладка и хубава кожа бяха подхванати веднага от невидима длан. И блъснати предизвикателно срещу неговите ококорени очи.
Усещаше главният стражник Касий адреналина в своето тяло толкова отчетливо, сякаш е участвал в тежко целодневно сражение. Жената отпреде му извъртя лице като при неприятна среща, а не опита да прикрие блесналите си в тайно задоволство очи. Изглежда ще е бил твърде зает с картината пред себе си, щом пропусна момента, кога и от къде се появи робиня при ръба на басейна. Да подаде на господарката си наметка за след банята. Лицето на Аксиния грееше закачливо, а той се чувстваше като попаднал върху непознато кръстовище. И напразно се мъчеше да отгатне, коя посока е вярната. Дали причината за това бе в току-що прекъснатата игра с водата или защото тя вече успя да развълнува сетивата на мъжа, не ставаше ясно от никъде.
Аксиния се престори на смутена от случилото се. И веднага това хукна да бяга от нея по-бързо, отколкото първите капки вода, скочили от косата й за среща с гладкия мрамор на басейна. В очите й не остана нито изненада, нито притеснение, а само удоволствие. Крайщата на хубавите устни се отпуснаха доволно широко и откриха белите зъби зад тях, като знак на триумф. Той опита да каже нещо като извинение за ситуацията, но дробовете му незнайно от кога бяха останали без въздух.
Гледката беше отдавна, а болеше като прясна рана.
Цветко Маринов