Ти искаше да ме прегърнеш - аз прегръщах себе си.
Обичаше ме – аз обичах друг.
Ти плачеше за мен, аз плачех за сърцето си.
Ти пееше, аз бях един забравен звук.
Ти виждаше душата ми - аз бях ядро от нерви.
Прегръщаше ме, аз избухвах в смях.
В сълзите ми съзираше добри вселени,
а аз преливах от внезапния си гняв.
Ти все протягаше ръце, аз мислех за спасение.
Обличаше ме в облачни прегръдки.
Изчакваше дъхът ми литнал във студеното
да те докосне и да те прегърне.
Ти все си онзи, който ме разплаква,
аз все съм тази бягаща насреща.
И най-обичам във ръцете ти горещи
да се завръщам, щом се уморя да бягам.