автор: apostola

Не са ли думите излишни,
кога очите си говорят?
Защо и дните ни предишни
по този казус още спорят?
Не са ли песните излишни,
кога сърцата се надпяват?
И даже пръстите клавишни
във туй дори не се съмняват.

Нали ръцете са излишни,
кога душите се прегръщат?
От туй и мислите ни лишни
към нас с усмивка се завръщат.

Телата- станали послушни,
едно към друго приближават.
И те- красиво простодушни,
целувките си заслужават.