автор: lennichkata

Ще напиша
писмо
на хартия.
До някой.
или пък
просто до теб.
Очевидно
днес не ме бива
да си редя куплет
след
куплет.

Ще надраскам там
някакви чувства
и малко сълзи
за разкош.
и ето-готово
писмото
и тонът
даже,
хич не е
лош.

Прегъвам,поставям,
залепям
и пощенска марка
ще сложа.
Все пак, за да
да стигне
писмото,
трябва и аз
малко труд
да положа.

После-
бегом за
трамвая-
помниш нали-
той писмата
разнася-
плаче, крещи
с моите думи
по релсите-
трудно е тях
да понася.

Ще пътува писмото
до тебе
седмица,
може и две,
за да може
по листа
мастилото
да попие
навътре
добре.

и тъгата да стане
по-тъжна,
щом времето в нея
тече
и в мига щом
стигне до тебе
в крясък
да
изрече

моята стара
любов-
накриво в гърдите
заседнала,-
едва ли,едва ли
ще бъдеш
готов,
но аз ще почакам
приседнала

тихо, пред блока
на пейката
пощальонът да
дойде в
ръце
с писмото,
изминало това
разстояние между
твойто и мойто
небе.