автор: apostola

Във мен тече една рекичка
и мие мойте брегове.
И сякаш милва ме с ръчичка
по мойте бели дробове.

И таз жадувана прохлада
промива моето сърце.
А със зелената наслада
измива моето лице.

Игрива, таз вода изтича
забързана към своя край.
И в лудосттта си водна тича
да се превърне в морски Рай.

И на брега се аз досещам,
че виждам своя си живот.
И с тялото си чак усещам,
че си изтича моят вот...