автор: rosy88

Намереното в двете ти ръце
полека към небето се завръща.
А тишината в моето сърце
израства като бяла, лятна къща
забравена на онзи звезден бряг
на който се сбогувам с гордостта ми.
Прегърнала последния си враг.
Завинаги спасена от измами.

И се разпадам в звук от светлина.
Безжалостно различна с теб. И съща.
А песента на твоите ръце
във облаче надежда ме превръща.