автор: giro

Едно есе тук, „Мисли за общото и за различията”, ме провокира. Не че от това следва гениален мисловен поток. Просто реших да се понапъна и аз, така да се каже по темата. Или всъщност около нея. Малко кофти пич съм, но не съм злонамерен.

Много готино произведение това есе – Земя, Космос, Човек, Изкуство и малко звезди плюс щипка морал. Даже някаква „ноосфера” на някой си Вернадски. Споменати са и други емблематични фигури от човешкия род, които аз не познавам лично. Задълбочено есе – ерудирано и красиво словосъчетано. Леко патетично, за по – силен вкус. Малко неразбираемо. За мен. А това е нормално.
Хубаво. Ама аз нищо не разбирам от космическото, бе! Вероятно – почти нищо и от земното. Обаче някак ме объркват абстрактните разсъждения по отдавна баналната тема „откъде съм, кой съм и накъде отивам”. Не ми се нравят, не защото някой не разсъждава достатъчно красиво и умно по тези въпроси, а защото ми се чини, че са зорлен формулирани. Просто Човекът не трае без да ровичка навсякъде за щяло и не щяло. Тайни не трябва да има. Той, Човекът, ще ги разгадае всичките. „Тогаава, тогаава ще дойде такъв живот...!” Ще настане вечно щастие из земята, атмосферата, стратосферата, ноосферата и в Африка дори.

Влъхвите зяпали в небесата и, виж ти, познали най – фундаменталния факт за повечето от днешните хора. Маите и те човъркали в небето, пък и ужасяващ календар направили – аха, да си отидем съвсем наскоро. Без време.
Египтяните, докато трепели евреите, постигнали вечна нетленност за своите блаженопочивши фараони, пък и ги натикали в пирамиди, най – голямата от които, твърди се, даже била в центъра на Земята.
Брех, мама му стара! От тая работа Фон Деникен бая мангизи направи.
Античните ни дядовци чертали, смятали, теоремствали. Покрай другото сътворили дори „Първа аналитика” – формалната логика, по която да се ориентираме в хаоса от факти. Съвсем малолетната ми щерка я знае цялата и затова реди легото и пъзелчетата за нула време и без грешка.
Римляните открили неизчерпаемата енергия: „дивиде ед импера” - аре във вериги за благото на Цезар, Мезар или някой друг августейши кръвожадник. Тя работи още, нали?!
Галилей се изцъклил нагоре и с изумление забелязал, че Земята се върти. Голям праз. Ако ще да не се върти. А него за малко да го врътнат на барбекюто.
Микеланджело, тайно и полека разчепквал труповете във флорентинската морга белким разбере що за субстанция се крие в тях. Май от това не станахме нито по – здрави, нито по – хубави.
Леонардо пък, докато Мона Лиза му се усмихвала под мустак, измислил как да полетим във въздуха, ама сам той не литнал.
Папата на всеки Великден парадно мрънкоти „урби ед орби”, сякаш просълзените миряни ще станат по – добри.
Безработният по дефиниция Далай Лама тъне в самосъжаление и лукс далеч извън Тибет и кара човечеството да вярва, че китайците под страх от вечно прераждане ще му върнат Лхаса. В това време оранжевите му свещенослужители медитират за всеобщо благо и просят парички, за да имат сили да го постигнат.
Лао Дзъ, Конфуций, Хун Мън, Мън Хун, Съдията Ди Жензие и разни други чайна дъртаци, чийто имена не мога да възпроизведа, чак от Далечния изток ни поучиха за какво ли не. Оттогава досега им се възхищаваме блажено обляни с топлата светлина на нощната лампа. Но те измислиха и барута, де.
Крум Страшни бил много страшен. Прецакал лозарската квота на Родината във винения свят, заради което юнакът Мавруд се закучил, та до днес берем от плодовете му – с леки малформации, разбира се, но типично наши си.
Цар Симеон пък бил Черноризец Храбър. Набожен човек демек. Затова именно най – набожно понамачкал сурата на ромеите и разни други самозванци и сътворил Българията в недостижими и от Карл V граници.
Дядо Адолф дари Хомо сапиенса с невероятни иновации, а любознателният му любимец Доктор Менгеле направи от кожата на този клет еректус ръкавици.
Хирошима и Нагазаки изкупиха излятата пот за откриването на атомната енергия, но наскоро японците си го върнаха като я поразляха из Японско море.
Умберто Еко обяснява разни отнесени работи, а Берлускони клати на сукака катаджийките.
Дядо Максим си отиде. Не ясно дали се е възнесъл в нематериалния Рай или пък в някой съвсем материален астероиден мавзолей с петолъчна форма. Идеално – Българската патриаршия вече е готова да се подмлади чрез машината на времето, изработена по поръчка в заводите Мерцедес.
Какво да кажа още, то няма край.
А, сетих се: В Церн всеки момент ще открием Сътворението и тогава, тогава вече ще въздъхнем облекчено. А като населим и Луната в другиден, Лунната стъпка на детския любител Майкъл Джексън няма да е тайна за никой. Той би се ядосал, ама сега вече няма как.

Въпроси, въпроси, въпроси...
Така свършва и въпросното есе.
Абе, хора, всичките ви въпроси имат отговори! Комерсиалният алтруист и тънък специалист по гещалт-психология Пауло Куелю ви ги е дал в неговите съвсем достъпни книжлета. Срещу 10 лв. научаваш по един отговор. Е, вярно, ще ти трябват около 10 000 лв., за да научиш всичките, но парите не са важни, нали? Колко по – важни са моралът и звездите.
Мен тайните, хеле пък тайнствата не ме интересуват. Ама хич. Виж, че Тайнството на Венчавката има ефект от ден до пладне.

Ммдамм.
Нещата не са добри. Изкуството запада. Хубавото е, че запада откакто е възникнало, та засега финалният му акорд е далече. Но Изкуството не е призвано да дава отговори. Само задава въпроси, инак ще е Наука. Пък тези питанки са си едни и същи от памтивек – устойчива еднаквост. Как запада тогава Изкуството?

Свидетелство за моето невежество е незначителният брой страници, прочетени от книжките на знамения ми колега Куелю. Обаче не се тревожа от този печален факт. Просто се оглеждам с отворени очи, ослушвам се с разперени уши, душа с грамадния си нос и без да броя ударите на сърцето си се радвам на съществуването му... А това, мисля си, няма нищо общо с „ноосферата”...
Скромно препоръчвам да пробвате този подход, не настоявам.
Но, моля ви, вижте, пипнете, подушете камъните, пясъкът, водата, тревата, цветята, морето, звездите, децата, жените, мъжете..., котетата, кучетата, бръмбарчетата...
Вярата в Доброто не изисква неговата дисекция. Сама по себе си последната е кощунство.
Айде, духнете едно глухарче! И ако парашутчето от раздуханото цяло кацне на носа ви, без никакво значение е фактът, че Нютон е развенчал тази магия.
Нека си има тайни и колкото са повече, толкова по – красив е светът. Да не вдигам кокалите на Старейшината ни Вазов, но вижте какъв сонет му е хрумнал на стареца:

„Сърцето, морето, небето -
три думи, три гатанки тайни.
Небето, морето, сърцето -
три бездни, три свята безкрайни!”

Искам да си живея с тези гатанки и да се радвам на безкрайността.
Майната му на Церн.


Написано с най-добри чувства към чудесния автор Мисана.
Киро Николов, Източна Румелия