автор: omega

С теб срещаме се непрестанно,
говорим за безброй неща
уж откровено, а пък – странно,
не стигаме до същността.

Предъвкваме познати теми,
шегуваме се с лекота,
но все не ни остава време
да стигнем с теб до същността.

А после казваме си „Сбогом!”,
непобедили гордостта,
макар че иска ни се много
да стигнем с теб до същността.

И ще горим от нетърпение
да дойде утре сутринта
с едно стаено намерение
да стигнем с теб до същността.

Но ето ни отново двама –
обсъждаме безброй неща,
не ни достига смелост само
да стигнем с теб до същността.

И в тези разговори скучни,
плод на вседневна суета,
прикрила се зад думи звучни,
изплъзва ни се същността.

О, думи, от лъжи изтрити,
какво сте вие в любовта?!
Уста в уста, до болка впити –
това е всъщност същността!

Това е силата, с която
надмогваме дори смъртта,
душа в душа, ръка в ръката –
това е всъщност същността!

- - - - - - - - - - - - - - -
- - - - - - - - - - - - - - -

Тъй често в раговор на дребно
спорим за глупави неща,
а колко малко е потребно
да стигнем с теб до любовта!