автор: apostola

На М.

А моят дом е божият олтар
и в него ти- единствена икона.
И тука няма поп, и ни клисар,
а покривът отгоре е амвона.

Мирянинът- единствен- тук съм аз.
Смирен и тих пред тебе все заставам
и тихо- изговаряйки на глас,
молитвите да казвам не преставам.

За здравето отправям аз молба
за теб, за мене, за децата- двете.
И няма място тука за хвалба,
но ти за мен си най-небесно цвете.

Домът за мен е като божи храм
и тука ти си негова царица.
И туй отдавна вече си го знам,
че ти за мен си златната парица.

Отправям по една молба на ден
и между нас любов да се вселява.
Да е така живота подреден,
че щастие над нас да превалява.

Орлицата си ти във този дом.
Под твоето крило сега сме всички.
Реката пазиш храбро от разлом,
а ние сме ти попови лъжички...