автор: lita

Нещо много ми тежи,
но не мога да го видя.
Нейде скътано лежи
и бавно ме убива.

Нещо силно ме притиска
и започва вече да боли.
Да го изтръгна ми се иска,
но трудно е, уви!

Трови ме полека, лека
и доста почва да горчи.
Убива в мен човека
със големите мечти.

И изчезна той от мене,
загуби се, умря нелепо.
Даже неговото семе
не остана за наследство.

Няма път, дори посока
днес на моя хоризонт.
Тишина е. На високо
само тъмен небосклон...

Така времето минава,
черната дупка се върти,
а мечтите си остават
химера на отминалите дни.

Ни луна, ни слънце няма.
Ни пек, ни студ - забрава.
Нищо, нищо не остана
и никой, никой няма.