автор: gorestled

Изпратих вятъра да те разроши,
да станеш закачливо - млад.
Усмихни се и без въпроси
греби от любовта ми пак и пак!

Помолих слънцето да те погали
вместо мен с въздушно- нежна длан.
Да вярвам искам- ще запаля
в сърцето ти и в погледа ти плам.

Не се сърди на капките дъждовни!
Чрез тях целувам те през сълзи
и радост и тъга съдбовни
грабват ме във въртележка бърза.

Защото има те, макар далече,
и когато ме обгърне мрак,
шептя, зова те и те вричам-
греби от любовта ми пак и пак!