автор: apostola

Вървя по ръба на вълнАта
в морето на мойта душа.
Оставям следите в сланата...
Ръцете с дъха си сушА.

Очите в мъглата си губя.
Навлизам във тъмен тунел.
Във крачка и мислите скубя...
Захвърлям износен шинел.

И търся свещица в тунела-
за други да съм светлина.
Съдбата ми- нещо отнела,
ще върне във мен топлина.

През този тунел ще премина
макар и във тъмно дори.
И с теб ще се видим двамина
оттатък във ранни зори.