Сядаме с татко на балкона. Август е. Месечината – таман бели коне да крадеш, както беше писал Йовков. Пием чай. Татко пуши. Говорим си.
Обажда се Валтер. Далеч е и ми липсва много. Луната грее, казвам му, седя на балкона на свеж въздух, пия чай и ми е много хубаво. Нищо не ти липсва, казва ми. Липсваш ми ти, отговарям му. А той е далеч... Кога ли ще го видя, питам се... Липсваш ми... И ти ми липсваш. След половин час затварям телефона.
Гласът ми е пълен със сълзи.
Обича ме..., споделям с татко.
Татко дръпва от цигарата си. Обича те, потвърждава с прегракнал глас.