автор: KARAMELL

Пролет.
Прасковката за първи път роди.
Първо, красиви розови цветенца, после пчелите - взеха ароматния и прашец - принесоха и нов…
После.
Лятото - рано.
Заплоди - прасковките бяха още зелени, грозни,мъхести, а тя една мъничка. Никой не вярваше, че ще изхрани плодовете си.
После.
Късното лято.
Една от многото прасковки беше на най-стратегическото място. Кацнала на клона точно срещу Слънцето. Взе да се налива със сок.Слънцето я хапеше и ближеше с палавото си езиче всеки ден.
Напълни се със захар. Отдалече се виждаше,че е най-вкусният плод на малкото дръвче. Мъхът и беше като кожата на малко новородено. Мек - гали ти езика. От едната страна, която беше към слънцето, избиха алени петна. Тя узря.
После.
ТОЙ дойде, завъртя се около дръвчето.Видя я. Откъсна я! Погали я по мъхестата повърхнина.
Поднесе я към устата си и…потекоха соковете и надолу по Адамовата му ябълка...
После.
Дойде есента.