автор: dumite

Сега е вече тихо тъжно.
И толкова красива тишината
Отминали са ветрове и думи.
Морето се целува с пясък.

И чайките -
едни забавни спомени в бяло
се носят тихо по вълните,
забравили
Душата се извиква с крясък.
И мидите
безмълвни
изхвърлят Бисери.
И не е тъжно. Само тихо.
И не е Лято. Не е лято.