автор: Rodenavlotos

Като тунел, животът има вход и изход,
но и при двата няма дръжки на вратата.
Вървиш приведен, повечето време ниско.
И няма връщане назад и път оттатък.

А има само път от точка А до точка B
и всеки го върви със своя скорост.
Различието е единствено в едно небе
отгоре, като божие око отворено.

И ето значи- с пътя всичко е решено-
крадеш от него, но в пределни граници.
Оразмерен е, няма как да го променяш.
Вървиш и на моменти сваляш раницата

за пикник покрай пътя, на тревата
със някой, за да споделиш вечерята.
И после пак да продължиш нататък.
Сълзиш, за кратко любовта намерил.

Виж, скоростта е много относителна.
От теб зависи ще се наслаждаваш ли,
или като пчела забързан ще прелиташ,
но някой друг с меда си да гощаваш.

И ако бързаш да живееш, бързо стигаш -
като във приказките, но къде, не знаеш.
Един дъх само и едно примигване –
и ставаш брънка между края и безкрая.