автор: KorabniPlatna

Вятър духа глухо във вече пустата душа.
Търси нещо да намери,
да подхване и раздуха
като есенни листа.
Няма смисъл..

Дъжд ронливо чука по натежала самота.
Търси нещо да измие,
болка или спомен да изтрие.
Няма смисъл..

Сняг затрупа тихо някаква мечта.
Нежно иска той да я запази
от безнадежността,
родила се от тази дълга тъмнина.
Няма смисъл..

Слънце грее вече по остатъците доброта.
Иска чудо да направи,
надежда нова да роди
или вяра в чудеса.
Няма смисъл..