автор: missana

Пещерата е най-загадъчният символ на човечеството.
Освен библейския мит за произхода на човека, съществува и реалният мит, свързващ първобитния човек с пещерата, дарила го с "божествен тласък" за неговото развитие. Платон призовава човешкия разум да излезе от "пещерата на сенките", за да встъпи в "света на идеите" - единствената обективно съществуваща реалност.
Пещерата е тайнствената обител, напусната преди милиони години. Керванът от стъпки е присъдата на Пътя, извеждащ навън, към многообразието от форми, към светлината и надеждата. Тези стъпки водят в подножието на Пирамидите - другият загадъчен символ, потопен в прегръдките на пустините. Назад, в историята, остава Хермес - египетски пророк, ключът към Мистериите, свързващи двата символа.
За какво са строени пирамидите?! Ето това е, което човечеството никога няма да узнае, докато върви по така избрания от него път.
Жребият е хвърлен. Пътят води към все по-необятни пустини, за да достигне накрая до Онази пустиня, на която е отредено да бъде пазител на човешките творения. Където, някой бъдещ ден, озадачен Метачовекът ще си задава същия въпрос, виждайки пред себе си "пирамидите" - продукт от дейността на цялата човешка еволюция.
Еднопосочен ли е Пътят? В старогръцкия мит за бог Хермес, който укрива кравите на Аполон в Пещерата, но така, че техните стъпки да създават илюзията, че тя отдавна е напусната от тях, се крие отговорът на този въпрос. Хермес укрива Истината в Пещерата, обгръщайки я с мъглата на тайнството. Тази Истина е още там. Напразни са усилията, дори и на боговете, да я открият извън нея. Те водят само до Пирамидите - символ на метафизичната застиналост, съпътстваща крайния акт на всяко творение Отвън.
Не се ли корени всеки агностицизъм в избора на посоката на Пътя и "нещото в себе си" /на Кант/ не се ли явява Истината, останала зад гърба ни, в тайнствената обител на Пещерата? Грехопадението не е ли в избора и фанатизма да следваме само едната посока на Пътя и предпочитанието й пред другата, която съществува редом с нея? Не съществува ли редом с евклидовата и неевклидовата геометрия?
Естетиката е единствената ни връзка с втората посока на Пътя. Ние, хората, сме уловени от рамката на общото и свободата, на която се осланяме е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен, вятър преминава през короната на дървото /над ствола/, оставяйки я да прояви естетиката, присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез чуждото на същността му.