автор: ladyinblack

Ще просъхне хербарият от пленени остатъци
на гримаси от спомени и съдби предрешени.
Ще се втурнем - фантомите, да открием душата си,
в езерата светлинни на безвремни вселени.

Ще трептят необятите от зова за завръщане
към онази жадувана свобода априори.
И отвъд непрогледите на диктувани сънища
в хармоничност безмълвна Любовта ще говори.

Ще открием блаженството, след години безумия.
От инертност човешка и стремежи - лишени.
Но сега суетата ни заглушава куршумите,
чрез които се целим в неспокойни мишени.

Тъй сами и объркани, взрени в идното минало -
търсим пламъче, дето аритмитчно мъждука.
А сърцето ни, всъщност, е отдавна изстинало,
уморено от бродене в пещери без пролука.

Търсим изход, усетили, че навярно това ни е
и вината, и прошката. И зандана, и храма...
Но излъчвай в зениците онова упование,
без което надежда и спасение - няма.