автор: apostola

На твойто рамо да поплача,
във твоя свят да се вселя.
Не искам болката да влача,
не мога да се веселя.

Не искам теб да те загубя
и сам да бъда насред път.
И сам косата си да скубя,
кога делиме нашта плът.

Различен краят е за двама.
Различен- любеният цвят.
Това е всъщност нашта драма:
различно любим този свят...