автор: psevdo

Сутрин рано чака ме ракията,
а креватът топъл клати се едва,
лае грапаво навън мастията -
пак по старому разлива се денят.

Грачат гарги вънка на бунището,
бирата издишва стипцав дъх.
Чесънът не стига, липсва и момичето,
със което изкачихме непокорен връх.

Литват мислите ми прелетно
и поемат към далечен юг.
Време е да тръгвам, нищо, че е временно -
трудещите вече морно вият гръб!