автор: apostola

Измачкан от живота мъж,
оставих се под този дъжд
да ми измие тази кир
полепнала на длъж и шир
по мойта някаква снага
от таз- на времето- нога.
Валя ме топъл летен дъжд
по тялото на шир и длъж.
Валя ме сякаш благодат
и станах май си по-богат.
От топли чувства съм обзет.
От този дъжд, така превзет,
се чувствам днеска окрилен
и на земята съм свален.

Изми се моята душа-
дано сега да не греша,
във тоз кирлив до днес живот
със работа и пак със пот,
ще го подържам чист натам,
но до къде е ще е- не знам.