автор: NeDa

Как искам да обичам вечно!
Но трудно е
и май забравила съм как.
Искам да се обърна,
да те погледна в очите,
да се удавя, шепнейки "Обичам те!"
Но все не смея.
Страх ме е и се съмнявам,
че и ти ще се обърнеш.
Не мога да преодолея себе си.
Обичай ме!
Доказвай ми, че мога да съм истинска.
По-истинска от всичко-
дори от въздуха,
от двойките прегърнати
по улиците вечерни.
Откривай ме!
В усмивките и сълзите на другите.
В душата си,
във шепота на вятъра.
Обичай ме!
И в устните ти ще открия упование.
Ще ми повярваш,
защото ще съм твоя.
Като глина мека, гола, топла
в ръцете ти
ти сам ще ме изваяш
по-хубава от всякога.
По-нова.
По-чиста от сълзите искрени
и от усмивките
на мимолетно щастие.
Завинаги
обичай ме!
Недей да сипеш обвинения.
Прощавай ми.
Разбирай ме и ме приемай
със всички мои слабости.
С великодушно милосърдие
лекувай ме.

Бъди до мен.
И ще съм твоя вечно...