Вървя,
но пътя ми тежи.
Тъга
в душата ми лежи.
Сърце
на две се днес дели
от две
натровени стрели.
От теб
изпратени със злъч,
като
назъбен огнен лъч.
От тях
в сърцето ми горчи.
От страх
душата ми мълчи.
И кръв
от него ми тече.
Какво
ли Господ ще рече?
А таз
прокоба ме гнети,
че пак
със болка съм на "ти"...