автор: apostola

Измивам си косата
с божествена роса.
Избърсвам си главата
със сини небеса.
В душата ми зимуват
напъпили цветя.
Сезони се редуват
и аз във тях цъфтя.
Във мене се надига
копнеж един и нов,
и радост ме настига
със носталгичен зов.
А бялата ми птица
в небето излетя.
И всяка в мен частица
от радост разцъфтя.
И думи се редуват
в любовен анапест.
Те-всичките- рисуват
един любовен тест.