автор: missana

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.

С душа, копнееща за първороден грях,
от най-високото небе се спусна.
Пробуди най-тревожния ми страх -
от забранената любов да вкуся.

Уплашен съм, защото вътре в мен
един вулкан се готви да изригне.
И стълбът огнен виждам устремен -
до крепа на звездите да достига...

Долавям вече крехката ти плът
през рамото ми кротко да поглежда
с очите плахи онзи втренчен път,
по който със прегръдка ме повеждаш.

Дали на север, или пък на юг,
за мен това е без значение.
Най-важното е днеска, че си тук -
по-свята и от вдъхновение.

Най-важното е, че в душата ми от глад
ти от дете превръщаш се в жената чудо,
и чувствам блъска с морзовия град
гърдите ми докрай сърцето лудо.

Размаха бели ангелски крила
от всички антигрехове по-чиста.
Дошла дете от розова мъгла.
Изваяна от светлина лъчиста.