автор: yotovava

– Какво е вятърът, ми разкажи,
дали въздишката на Господ?
И ангел ли, когато закръжи,
щом двете му криле разместват космоса?

Не е ли облакът – изплакал скръб,
повлякъл двама в необята?
Мушици ли в тревата пак жужат,
или тревожно бръмбарче се мята?

Как диша този свят през пролетта –
ръми в липата – синьо и дъждовно,
та идва ти да се разтвориш цял
в разпъпилата му греховност!

Да бъдеш дъх, невинен светъл стрък,
след който сянка не остава,
маршрут за скитници, невидим път
в небеснозвездната жарава.

И любовта във тленност припознал,
да се смириш на птицата в крилата,
и – срещнеш ли пастира – благ и бял,
да го помолиш да останеш вятър.