автор: apostola

Нощта от залеза забременява
и сутрин е готова да роди.
Гласът на третите петли вестява,
че раждането почва във зори.

Със розова плацента за завивка
денят разтърсва своето телце.
А слънцето е негова усмивка
и с лъч докосва всякое челце.

И с таз прекрасна розова усмивка
денят започва бързо да расте.
Това е неизменна придобивка,
която над земята се плете.

И в зенита си денят навлиза,
и чувства се, че става мъж узрял.
След туй към залеза си бавно слиза,
защото пътя си е извървял.

Превърнал се във залез и след мрака
потъва във прегръдка на нощта.
А тя по него хлътва с двата крака
и любят се, като гасят свещта.

Навярно всеки тука се досеща
какво...какво се случва след това.
И моето перо сега подсеща:
четете пак началните слова.