автор: apostola

Прекършва времето крилата
на всяка мисъл необятна
и слага краят на делата
в един момент на вечер лятна.
Светът- граден във дни на треска,
престава вече да живее.
Градено всичкото до днеска
остава тука да вирее.

А само тялото зариват
със мъка под земята тежка.
Душите в спомен се завиват,
а в знаме- мисълта човешка.