автор: jantreya

На някого просташко ще се види
и евтино, и доста тривиално.
Не пиша за лангусти и за стриди,
а имам мислене провинциално.
Но днес когато ме полъхна бриза
(за час, за два полегнах край морето,
разгърдило солената си риза
под синята небрежност на небето),
олекнала от мисли безутешни,
просмукана от мирис водораслов,
разбрах, че винаги живея грешно.
До простите неща не съм дорасла.
И някак замечтах за чаша бира,
(щом гларус гладен до крака ми кацна)
не възжелах гледеца на всемира,
а порция обикновена цаца.