автор: mrsorrow

Пулс. Ускорен пулс. Едно сърце, препускащо в лудешки бяг... моето сърце. Тиха музика. Две тела в оскъдно облекло. И горещият ти дъх по моята кожа. Нямам сили да се съпротивлявам. Целият треперя. Краката ми омекват за сметка на твоята увереност.
Ти ме целуваш веднъж, спускаш ръка по целия ми гръб. Повече от сигурен съм, че искам този миг да продължи до сутринта...
Не зная кое време е. Не помня къде се намирам. В транс ли изпадам? Сънувам ли? Или може би това е някоя от твоите огнени магии... Тялото ми изгаря. Умът ми се разпъва на кръст. Какво да направя? О, Боже, какво мога да сторя?
Нищо! Неспособен съм да извърша нищо, за да вървя срещу течението – срещу теб. А ти ме водиш някъде – незнайно къде, но аз просто се оставям на течението, оставям се в твоите ръце.
Ах, тези ръце! И тези нежните пръсти, танцуващи по цялото ми тяло. А шоколадът измежду тях ме заля и се разтопи блажено. Уханието му изпълни стаята. Телата ни се докоснаха. Страстта нахлу, без да се страхува от непрогледния мрак. Ти ме целуна диво и първично. Топлият ти дъх се простря навсякъде върху мен.
Шоколадът се стече надолу, надолу... още по-надолу... Ръцете ти последваха неговия път. Знаех, че това е нещо „срамно“, ала пожарът между слабините ме накара да забравя кое е неприлично и кое не е. Няма смисъл да се отхвърлям нещо, което искаме и двамата!

Топло и влажно. Тъмно и почти тихо. Само нашите стонове. Само Ти и Аз. Ти : пред мен на колене и моята шоколадова жажда. Диханието ти е там – устните почти са там. Аааах, вулканът започна да се пробужда...