автор: PeterVan

Разстреляха поета в мен,
обесиха му Вярата, Надеждата!
С надеждата, че някой ден
безсмъртен няма да изглежда.

Палачите измиха си ръцете
и седнаха на пиршество.
Поръчаха танцьорки със дайрета
и стече се отбрано общество.

Министри, политици, сноби,
vip-проститутки, vip-предатели...
На тях единственото хоби
бе анти-народното им лапане.

Наплюскаха се всичките правителства,
но още нямат кокал в гърлото.
Затуй народът иска Марсианско жителство
и още - на жарава да ги пърли!

Но няма ни един джелатин
да тегли ножа на свинете.
И същите отново се натрапват,
и пясък са във сляпата ни ретина...

Затуй разстреляха поета в мен,
отиде си със Дебеляновите вопли.
Но аз положих го във фризер замразен,
очаквайки Глобалното Затопляне!