автор: KorabniPlatna

Пак си тръгваш и късаш от мен,
а аз си стоя,
... не помръдвам дори.
Усмихвам се тихо пред теб,
следя те с очи, а болката в мен,
... почти ме уби!

Оставам сам със сивия ден,
и тълпата от хора,
...но хора
със празни души!

Разсейвам се, работя, общувам и мисля дори,
но сърцето във мен, все за теб ми шепти.
Затварям очи, за да спре да боли,
но дори и в тъмнината виждам твоите черни очи!

Но болката ще свърши скоро навярно,
часовете изминат ли, ти ще забравиш за мен,
аз навярно за тебе дори.
Времето все пак лекува,
...нали?

И всичко по старо му тръгва.
Тръгваме и ние със теб, сред тълпата от хора,
...но хора
със празни души!

Няколко часа са само и болката свършва, нали?
Няколко часа са само, а сякаш са вечност,
...дали?

Пак си тръгваш и късаш от мен!
Пак си тръгваш,а душата ми тръгва със теб!