Вятърът е влюбен мъж, прегръщащ
овалните извивки на върховете -
меки форми на жена атлант, с надежда
да пробуди женственост. Напразно,
напразно е, от хилядолетия тя е
Е д н о с планината и е Дух...
Изгрев е - спираловидните еманации
на слънцето с цвят на дъга, пулсирайки
се стичат в очите ми и удължават миглите
до безкрайни нотни линии, по които
ангелогласна музика притичва до реката
на пресекулки, словото е огън и се е кротва -
котка Бастет в покоя на облаците -
утроба за Е д и н е н и е с Твореца...