автор: verginov

Стискам в шепа сетните минути
на дните подредени като пъзел -
Картината, застинала от скука
ги чака по зениците безмълвни.


Любовите умират безнадеждно...
Изплакани в сълзи и многоточия,
по утрото изтичат безвъзвратно,
несподелени, с тиха непорочност.

Мечтите ли? Измамена реалност,
зачената в молитва за спасение
от сенките на нощната потайност
и неизречените думи и съмнения.

В очите страховете ми долитат,
с миражите, от полета на врана,
а спомени и смърти се преплитат
със тишината, в гроба измълчана.

Отварям бавно сухите си длани...
Свободни, падат сетните минути
и в миговете полет към деня си
се молят вятър, вятър да ги случи.