автор: Rossa

Доскоро Кремена беше най-красивото момиче в малкото дунавско градче. Сега, само две години по-късно, сякаш вампир беше изпил цялата й хубост.
Пребледняла кожа, угаснали очи, увиснала коса. Къде беше оная Кремена, дето минеше ли по улиците очите на мъжете светваха като улично осветление, запалено посред бял ден! Къде?!... Полъга се по онзи Десо - полуциганин, красавец и пройдоха, хукна подире му и си опропасти живота. Колко й говори майка й, колко плака, колко бой изяде от баща си, ама не й увря дебелата глава. Беше отличничка, а почна да бяга от училище, да се крие с него по разни квартири и фургони от едната пуста любов! Гледаше го в очите като вярно куче, да й речеше да скочи от блока, като нищо го прайваше!
Забременя без да се усети. Срам не срам каза на майка си, тя зави на умряло и като не знаеше как да й помогне, отиде, та каза на баща й. Той обаче този път не се нахвърли да я бие, само стисна зъби и излезе някъде. Върна се призори и дигна цялата къща на крак - беше довел Десо. Оня мълчеше и гледаше в земята като пукал. Баща й го сръчка в ребрата и попита:
- Казвай сега за какво съм те довел!
Оня не продума.
- Казвай, че пак ще те бия, ама тоя път докато почнеш да сереш кръв!
Десо се сви като псе и едва промърмори:
- Ми...таковата, дошъл съм за Кремена...
- Че тя да не е багаж, бе, серсемино?! - просъска баща й.
- Недей, Димо, стига и ти - изплака майка й. - Млади са, направили белята, случва се. Ей сега ще се вземат и ще се наредят и те като другите.
- Щеше да вземе дъщеря ти на кукуво лято, гъско глупава! Добре го намерих, та му скъсах задника от бой! Затуй сега е тука! Не заради разпасаната ти дъщеря!
После се извърна към примрелия от страх Десо и викна:
- Хайде, хващай си кучката барабар с тамазлъка и да ви няма! Очите ви да не съм видял в къщата си повече!
И баща й затръшна с ритник вратата подире им.

Нея вечер Десо я заведе у братовчед си и там я би за пръв път - студено и методично, като боксова круша. "Милият Десо, мислеше си Кремена - той така си изкарва обидата от баща ми, заради туй го прави." И Кремена се свиваше под ударите, само корема си пазеше, заради детето. Колко си беше мечтала Десо да я поиска от техните както му е редът, да вдигнат сватба, тя - с бяла рокля и букет, Десо - с бял костюм до нея! Целия град да ги види - най-хубавата двойка в градчето! Съдбата й бе отредила друго. Това, което трябваше да е началото на щастието й беше само началото на унижение и болка. Докато я чукаше по фургоните, Десо бе щастлив, като волна птица. Сега, когато насила му я бяха натресли, той я намрази моментално.
След няколко дни се преместиха в мизерна приземна стаичка под наем в края на града. Там Кремена взе да реди дом от нищо - сама, редовно пребивана, очакваща дете. Не смееше да се покаже на улицата, градчето беше малко. Един да я видеше целият град за миг щеше да научи как я "обича" Десо. Криеше се като мишка в хралупата си. Десо така и не се захвана с някаква постоянна работа. Понякога носеше пари, ала по-често ги изпиваше с приятели в кръчмата. Прибираше се по нощите, пиян до козирката. Кремена беше щастлива, ако той заспеше веднага. Инак я чакаше или бой или още по-лошо - жесток, издевателски секс. Как устиска да износи това бебе, така и не разбра.
Премръзнала от студ, сам-сама едва се довлече една януарска сутрин до родилното. Там се погрижиха за нея, случи на много добър доктор и сравнително леко роди. Беше хубаво, здраво момченце. Не посмя да му сложи име, чакаше Десо да дойде да каже. Само че Десо не дойде. На изписването майка й я чакаше на входа. Как беше разбрала, как се беше измъкнала от баща й, Кремена не попита. Беше й благодарна, че е тук. Без да продума майка й пое детето и я отведе в квартирата. За пръв път видя къде и как живее Кремена. Не издържа и беззвучно заплака. Кремена ревна с нея. После майка й й остави малко пари и пакет с дрехи за бебето, обеща да наминава, когато може и си тръгна бързешката.
Десо се прибра чак след два дни, този път не беше пиян. Погледна безразлично към малкия и грубо подхвърли:
- Повече копелета да не си ми домъкнала тук, ясно ли е? Не искам да ми се кучиш през ден, че ще ти е..а майката!
После награби Кремена и я чука дълго и особено жестоко. Толкова я болеше, още не се беше оправила след раждането, но и през ум не й мина да му се опъне. Знаеше, че мръдне ли, ще я пребие до смърт.
Заредиха се дни на мъка и болка. Десо все така се губеше по цели седмици, а като се прибереше или я биеше или я чукаше. Пари не носеше, а пък тя не смееше да поиска. Едва преживяваше с мизерните 100 лева от майчинството. И пак щеше да я крепи някак, ако не бяха побоите. Последния път лекарят направо й се разкрещя:
- Момиче, ти да загинеш ли искаш? Кой изверг те е ритал в стомаха? Този път ще се обадя в полицията, да знаеш!
- Моля ти се докторе, недей! Ще го приберат за ден и ще го пуснат, а прибере ли се у дома ще ме убие! - замоли се за кой ли път Кремена.
На излизане от болницата я спря една от сестрите. Покани я на кафе, имала да я пита нещо. Кремена се съгласи, майка й беше при малкия. Седнаха, сестрата почна направо:
- Виждам те, че си закъсала финансово. Май не живееш добре с мъжа си, а?
Кремена не виждаше причина да крие, то си личеше. За двете години с Десо любовта отдавна бе отстъпила място на страха и тихото примирение от съдбата. Не можеше и да избяга - баща й не искаше и да чуе за нея, майка й пък не смееше да я прибере. Пари и приятели нямаше.
Сестрата продължи:
- Има една възможност да изкараш добри пари, стига да си съгласна. Едно много състоятелно семейство нямат деца.
Лицето на Кремена се сгърчи от ужас и тя рязко стана да си ходи.
- Чакай, чакай, не е това, което си мислиш. Никой не ти иска детето. Хората искат да износиш и родиш тяхно си дете. Ако си съгласна. Процедурата е проста - имплантират ти оплодена яйцеклетка и от теб се иска само да го родиш. Подписваш договор с тях и след раждането получаваш 20 000 евро. Какво ще кажеш?
Кремена гледаше като тресната. Сестата продължи:
- Хората са много дискретни, не искат да се разчува. Затова искат да живееш у тях докато родиш. Съгласни са да си вземеш и твоето дете. Те ще се грижат за теб, ще следят за правилната ти диета, искат всичко да е наред, да няма никакви рискове. Помисли добре и утре ела да ми кажеш решението си. Всеки случай, трябва да ти кажа, че подобен късмет не всеки ден идва. Семейството държеше жената да е и млада, и с добра външност, и да е раждала вече. Та ти си тъкмо подходяща.
Кремена мълчеше и трескаво мислеше. Първоначалното й смайване бе отминало, сега виждаше реален шанс да се избави от ада, в който живееше и да направи нещо за себе си и за детето. Ако една бременност наистина можеше да й донесе толкова пари, щеше да го направи. Каква беше инак алтернативата й - да продължава да живее в онази дупка с Десо и да чака кога ще умре като куче от побоите му. Изобщо не размисля - направо прие.