Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mari4elimi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14153

Онлайн са:
Анонимни: 608
ХуЛитери: 5
Всичко: 613

Онлайн сега:
:: poetry_as_song
:: LeoBedrosian
:: pastirka
:: Elling
:: malovo3

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКамбаната
раздел: Избрано поезия
автор: severianin

Денят си тръгва, в стъпките му слиза здрачът
и светлината на звука угасва над могилите...
...или греша и е обратното
и значи
звукът на светлината глъхне в тъмното без сили.

Остава само тишината безметежна,
в която оня светъл звън ехти и гали мрака –
камбанен звън в морето на нощта безбрежно,
сребрист рефрен на песен недоплакана.

О, този звън ме следва от началото на дните –
звъни безгласно сребърната тишина нетрайна,
далечни звуци в незамлъкващия звън се вплитат
и шепнат приказни легенди, стари тайни.

О, този звън!
Една невидима камбана
звъни у мен, звъни край мен, звъни в небето,
лекува раните, отваря нови рани,
звучи в отлитащия ден... или в сърцето ми.

През пролетта на младите ми дни тревожни
в часа на здрача тя възторжено ликуваше –
звънеше призивно, отчетливо, безбожно
и бе сигнал за път, начало на пътуване.

На зрелостта ми ранна в парещото лято,
на есента ми трудна в тихите сражения
тя беше корабна камбана сред мъглата,
тя беше стоп-сигнал, предупреждение...

Сега е зима.
Тежки снегове се стелят
и в тъмнината, безпросветна и безока,
звъни камбаната в среднощните виелици,
звъни отчаяно, безпомощно, жестоко.

Денят си тръгва. Все по-странно отзвънява
безмълвната камбаната сред света огромен.
Една последна неизпята песен й остава
и после – спомен.
Ако има спомен...


Публикувано от anonimapokrifoff на 28.07.2014 @ 11:48:25 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   severianin

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.05.2024 год. / 23:54:38 часа

добави твой текст
"Камбаната" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Камбаната
от Dimi на 28.07.2014 @ 12:04:22
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравявам те, поете, страхотен стих! Радвам се, че мога да те чета!