И пак аз се връщам назад,
увлечен по спомени прежни,
и пак ме притиска тоз глад -
за правда и обичи нежни.
И тъй неусетно вървя
към своето минало детство,
и сякаш безшумно пълзя
по пътя на свидното девство.
Но време се нивга не връща -
отлитнал е звездният миг
и смисълът стар се обръща
по тленния сбръчкал се лик...