Месечко, светулка малка,
светиш ти като запалка.
Паля си от теб цигара,
нощем свиря на китара.
На щурците аз пригласям.
Песента си им поднасям
за момата русокоса,
стъпила във огън боса
и със танц на нестинарка
тя под твойта лунна арка
в транс играта си захвана,
лека перушинка стана.
Със икона във ръцете,
тя си танците изплете.
На жарта се тя не даде,
но на Господ се предаде...
А щурците онемяха.
Песничките техни спряха.
Ръкопляскат на момата
скрити нощем във тревата.