автор: iokasta

Всеки падащ кичур е на мястото си,
като абанос,
паднал
тежко
и твърдо.

Всеки кичур ще ти се изпълзва непоколебим и жилав,
преди да забалежа прокрадналия се поглед
върху врата си.

Ще бъда черно-бяла,
а ти устойчив,
за дантелата около деколтето ми-препълнена с цвят,
обгърнала
разголените ми
рамене,
на пластове...
Няма да се отпусна в ръцете ти.

Устойчив,
защото имам стойност.

Иначе покорно ще се съгласявам с теб,
черно-бяла...