автор: Drugiyat

Нещо скъпо отминава в този миг,
в тази първа и последна среща
и оставя своите следи
само в погледа насреща.

Като тропота на слънцето по керемидите,
като плисъка на капките по пясъка,
като вятъра, побягнал със протегнати ръце,
към разплаканата и усмивка.