автор: GoranMalevski

Ще потъмнее среброто, а златото ще мътнее.
Ще се поизносят вещи, че и слова.
Нежната младост от албума ще се засмее.
Из-под плочите проглежда тиха трева.
Векът се променя, ще се смели всичко на света.
Ще се търкулнат годините надолу по баира.
На суровия живот си пленница само ти, душа.
От мен, като от тъмница гледаш Всемира.
Душата боли, сърцето ми вие,
а земният път още дими.
Тоз, що обича, сълзите не крие,
нали ненапразно душата боли.
Или цвят на черница, или сняг ще се сипе
върху твоите кестеняви коси.
Скоро времето, звяр невидим, ще се насити,
ще остави сърцето без обич и ще си върви.
Ще потъмнее среброто, а златото ще мътнее.
Ще се поизносят вещите, че и словата.
Нежната младост от албума ще се засмее
и ще се окаже, че още е жива душата.
Душата боли, сърцето ми вие,
а земният път още дими.
Тоз, що обича, сълзите не крие,
нали ненапразно душата боли...

оригинален текст:
Михаил Шуфутинский- Душа болит
Потемнеет серебро, померкнет золото,
Поизносятся и вещи и слова,
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
Из-под плит проглянет тихая трава.
Все на свете перемелится, век сменится,
Пронесутся годы словно с горки вниз,
Только ты душа суровой жизни пленница,
Из меня, как из темницы, смотришь ввысь.
Душа болит, а сердце плачет,
А путь земной еще пылит,
А тот, кто любит, слез не прячет,
Ведь ненапрасно душа болит.
То ли звет черемух, то ли снег посыпется,
На каштановые волосы твои.
Скоро время, зверь невидимый, насытится
И уйдет, оставив сердце без любви.
Потемнеет серебро, померкнет золото,
Поизносятся и вещи и слова.
Из альбомов улыбнется нежно молодость,
И окажется душа еще жива.
Душа болит, а сердце плачет,
А путь земной еще пылит,
А тот, кто любит, слез не прячет,
Ведь ненапрасно душа болит.