автор: Rodenavlotos

Аз нарисувах с думи птиците и хората,
дърветата, морето и вселената,
широко портите във себе си отворих,
застелих ви пътеката в червено

и ви поканих с двете си ръце елейно-
тъй както могат само бреговете.
Почаках само приливът да се отлее,
замахнах и ви разделих морето,

за да преминете във лунна колесница,
със впрегнати във нея десет коня.
Нощта примигна със седефена зеница
и хукна бързо впряга да догони,

преди на дъното, в една утроба мидена
да се роди невиждан розов бисер.
Сега какво? Оставям да го видите -
как в розово небето се разплисква.