Всред безкрайната тъга
и чакането нещо да се случи
има мигове на светлина,
дадени ни да отключим
на живота монотонността
зад изморените врати
и открием радостта,
че ни има Аз и Ти.
Всред поредица дъждовни дни
и безпътица в мъгли
ще проникнат слънчеви лъчи
и тогава Ти до мен бъди.
За да видя светлината,
ще ми трябват твоите очи,
за да пипна топлината –
твоите ръце. Мълчи!
Ще те открия в тъмнината,
моя вярна и обичана
Любов, надвила самотата
на две души затичани
през смутното размирно време,
време със безкрай проблеми.
От тълпата ще те взема,
за да бъдеш Ти до мене.