Както детето с поглед, вперен в светлината
вижда птиците, които прелитат отдалеч,
аз като синя птица, която прелита над земята,
виждам света - "Светът и красив".
Красив е корабът, който танцува по вълните -
опиянен от живота, любовта и вятъра.
Красива е песента, родена от вълните
и после оставена на белотата на пясъка.
И невинността е бяла,и кръвта на поета,
който, пеейки си, измислил любовта.
Защото животът се облича в празнична дреха,
а нощта се сменя със деня.
Денят се събужда рано, призори
за да събуди градът с натежали очи -
там, където утрините разпалват мечтите,
за да ни подарят свят, изваян от любов.
Любовта - това си ти,
любовта - това съм аз.
Птицата - това си ти,
детето - това съм аз.
Аз съм онова момиче, тънещо в забрава,
което вижда как блестят звездите през нощта.
Ти, звездице моя, която пътя ми предначертаваш-
ела и запали моето слънце тъй черно.
Черни са нищетата, злодеите, войната,
който смятат, че държат юздите на времето.
Но страната на любовта няма граници
за тези, които крият детето в сърцата си.
Както детето с поглед, вперен в светлината
вижда птиците, които прелитат отдалеч,
като сини птици, които прелитат над земята,
ще намерим своя свят, изваян от любов...
------------------------------------------------------------------------------------------------
L'oiseau et L'enfant
Marie Myriam
Comme un enfant aux yeux de lumiere
Qui voit passer au loin les oiseaux
Comme l'oiseau bleu survolant la terre
Vois comme le monde, le monde est beau
Beau le bateau, dansant sur les vagues
Ivre de vie, d'amour et de vent
Belle la chanson naissante des vagues
Abandonnee au sable blanc
Blanc l'innocent, le sang du poete
Qui en chantant, invente l'amour
Pour que la vie s'habille de fete
Et que la nuit se change en jour
Jour d'une vie ou l'aube se leve
Pour reveiller la ville aux yeux lourds
Ou les matins effeuillent les reves
Pour nous donner un monde d'amour
L'amour c'est toi, l'amour c'est moi
L'oiseau c'est toi, l'enfant c'est moi
Moi qui ne suis qu'une fille de l'ombre
Qui voit briller l'etoile du soir
Toi mon etoile qui tisse ma ronde
Viens allumer mon soleil noir
Noire la misere, les hommes et la guerre
Qui croient tenir les renes du temps
Pays d'amour n'a pas de frontiere
Pour ceux qui ont un cœur d'enfant
Comme un enfant aux yeux de lumiere
Qui voit passer au loin les oiseaux
Comme l'oiseau bleu survolant la terre
Nous trouverons ce monde d'amour