Стъмнява се, а няма те, дете.
И този ден приключва като тътен.
Прегръщам те в сърцето, но с ръце,
не мога и за миг да те прегърна.
А само колко скупчено е в мен
и как преливам сълзите си в глътки.
Откъснала съм себе си на две –
едната плаче, другата се мъчи.
А ти си там – далече си, дете!
Зареял поглед майка си очакваш.
До теб съм във сърцето си, но днес
не ще се върна, в друг ще си поплачеш.
И аз ще плача – пак далеч от теб,
заспала сред съзлите си ще плувам.
И с кораб от сълзи все някой ден
при теб ще дойда за да те целуна.