автор: Alt

През деня бе топло. Зимно-топло. Тук-таме, нетърпеливи кафенета, опънаха чадъри. Не че някой седна...
През нощта застудя. Звездите се оцъклиха. Като не знаеха какво да го правят, насочиха студа надолу. През празното небе.
Към земята...
Където, под уютна стряха, баба Висулка разказваше на внуче Капчица приказка за годишните времена. Детето слушаше. С ококорени очички. Беше му любопитно. И страшно. Детски-страшно...
За Северняка. Който се спуска от планината. Откъдето мине всичко се гуши. Свива. Само онези неща, отгоре на покрива, го плашат с тънки струйки дим.
За полето, завито през глава с бял юрган...
- Бабо, бабо, разкажи ми за снежинките?! Моля те?!
- Снежинките, Капчице...
- Бабо, аз била ли съм снежинка?!
- Ех, дъще..
- Бабо!!! Колко пъти да ти казвам - не съм ти дъщеря!
- ...
Бабо, мама... снежинка ли беше...
- Ех, дете, дете. Беше...
- Бабо, а къде е?! Защо я няма?!
- Ех, дете...
- Бабо, тя... със Северняка ли отлетя?!
- Хайде, спи. Късно е.
- Моля те! Само това! Моля те!
- Добре. Слушай. Със Северняка.... Не отлетя. А долетя. Беше януари. Нощ. Бяла нощ. Той духаше. Сякаш за последно. Цялото небе бе в снежинки. Млади. Съвършени. До една влюбени. В него. Той в тях. И за да се покаже, духаше ли, духаше. Една от тях...
- Мама!!!
- Да... Севернякът отлетя.
- А тя?!
- ... не можа. Остана. Плака. Много дълго. Всъщност, не спря. Стопи се. От любов по него. Ти, дъще, дойде с последната капчица.
- И затова се казвам така?!!!
- Да, дъще...
- Бабо, не съм ти дъщеря!
- ...
- Бабо, какво ще стане с мен?! И аз ли ще изчезна?! Ще се стопя ли, бабо?!
- Не, дъще. Не бой се. Севернякът ще дойде. С последния дъх на зима. Ще ни отведе. Там, където снежните създания не плачат.
- На Северния полюс ли, бабо?
- На Северния, чедо...
- И... ще се ожени за мен! Нали, бабо! Нали?!!!
- Да, чедо. За теб. Лека нощ...
- Ех, бабо, не ми се спи...