автор: hesperus

Виж залезът деня придърпа
и сведе мигли вечерта,
завита в тъмната си кърпа...
Мирише на липи нощта.

Чуй диша къщата, заспива,
а уморената стреха
на глътки тишина отпива...
Мирише на липи нощта.

Чуй как щурче с виола тиха,
насред смълчаната трева,
твори не музика, а стихове...
Мирише на липи нощта.

И виж, със златен рог отгоре,
най-любопитната луна
открехва нашия прозорец...
Мирише на липи нощта.